ФЕХТОВКАТА В ДРЕВНИЯ СВЯТ:
Състезания по фехтовка се провеждали четири столетия преди първите Олимпийски игри.Доказателство за това са архитектурните находки и сведенията доказващи древността на фехтовката.
Едно от тях е барелефа в храма на Рамзек-III в Египет, построен в 1190 г пр.н.е. на който са изобразени състезания с хладно оръжие посветени на победата на фараона над ливийците.
Всички древни народи почитали военната подготовка и физическите упражнения.
В древна Гърция били създадени школи за военна подготовка и обучение с хладно оръжие, като за защита се използвал щит, маневриране и отклонения с тялото.
В Римската империя фехтовката се практикувала като зрелищно изкуство главно от гладиаторите.Гладиаторите били специално обучавани, в гладиаторски училища, като там изучавали боравенето с различни видове оръжия, както и определени пози на тялото.Гладиаторите използвали различни видове оръжия-копие,тризъбец, римски меч, прав или крив кинжал...Противниците били винаги рзлично въоръжени.Например: единият гладиатор носел шлем, щит и кинжал, а другия тризъбец, мрежа и т.н.
ФЕХТОВКАТА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ:
През средните векове фехтовката имала класов характер-с него се занимавали предимно аристократите.Устройвали се множество рицарски турнири и дуели на които право да участват имали само благородниците.
През XI век с откриването на барута и появата на огнестрелното оръжие металните доспехи и тежкото въоръжение станали ненужни.Тежките рицарски оръжия били заменени с по-леки.Например: вместо двуръчният меч се появила олекотената шпага, а щитът бил замемнен с кама която се използвала за защита и нападение.
За родина на фехтовката, като изкуство за владеене на хладно оръжие се счита Испания.Там през 1474г били издадени първите книги по обучение във фехтовка на рапира и шпага.
С времето се обособявали различни фехтовални школи, като най- популярни били Италианската и Френската.
Фехтовалното оръжие постепенно еволюирало-ставало по леко, появила се рапирата-която всъщност била олекотена шпага (флорет).
ФЕХТОВКАТА В НОВОТО ВРЕМЕ:
От средата на XVII в, техническите нововъведения, издадените книги, идеите на преподавателите по фехтовка, предизвикали прогресивни промени във фехтовалната техника.
Фехтовката започнала все повече да се доближава до съвременната-увеличила се скоростта при изпълнение на действията, започнали да се прилагат все по голям арсенал от похвати.
Появили се и първите училища за подготовка на преподаватели по фехтовка- 1852г в Будпеща, 1856 в Париж, 1872 в Рим.Издадени били много книги.
През XVIII и XIX в фехтовката се практикувала предимно като средство за военна подготовка, но постепенно се обособявала като вид спорт.
До края на XIX в Европа не се провеждали международни турнири, но в рамките на своите школи самите "фехтмайстори" провеждали публични двубои които предизвиквали голям интерес.
През 1896г по инициатива на Пиер дьо Кубертен били възродени Олимпийските игри.
В програмата на Първите Олимпийски игри били включени състезания на рапира и сабя, а на вторите през 1990г и на шпага.
В началото, през 1896 и 1900 г на Олимпиадите паралелно със състезанията на любителите се провеждали и отделни първенства за треньори.
ФЕХТОВКАТА НА СЪВРЕМЕНЕН ЕТАП:
В годините между Олимпийските игри от 1921 до 1936г редовно се провеждали и Европейски първенства .
От 1937г в календара на международните фехтовални събития били включени и Световни първенства.
Този етап от развитието на фехтовката се характеризира с постепенното оформяна на международния спортен календар и начина на провеждането на състезанията по фехтовка.
Днес фехтовката е популярен спорт в целия свят.Техническите подобрения,високите изисквания за безопасност, качествените технологии при изработвенето на оръжията и екипировката правят фехтовката достъпен и любим спорт за всички възрасти.
ОРЪЖИЯ-ВИДОВЕ ФЕХТОВКА:
В процеса на историческото развитие на фехтовката като спорт, се обособиха неговите отделни направления, различаващи се едно от друго по формата на оръжието, по състезателните правила, по техническите похвати и по тактиката на водене на бой.
Разглеждайки фехтовката като спортно единоборство трябва да отбележим, че съществуват три вида фехтовално спортно оръжие, определящи трите направления в спорта фехтовка: Фехтовка с рапира, шпага и сабя. Във фехтовката се използва френска терминология, което се определя от факта, че френският език е официален. Точките които състезателя нанася се наричат тушове.Победител е този който нанесе първи 5 туша в схемата на групите и 15 туша в схемата на Директната елиминация.Схемите на провеждане на състезанията по фехтовка са еднакви за трите вида оръжия.
Фехтовка с рапира:
Рапирата е спортно оръжие с тегло 500 грама и дължина 110 см.
Рапирата е мушкащо оръжие-т.е. състезателя нанася тушовете си с мушкане.Поражаемото пространство във фехтовката на рапира е само трупът.Главата и крайниците са непоражаемо пространство и тушовете нанесени в тях се обявяват за недействителни попадения.Екипировката на рапиристите се състои освен от фехтовален костюм и от допълнитено ламе.Рапирното ламе е изработено от специална материя, която отразява действителните попадения в поражаемото пространство на състезателя.И двамата състезателя са облечени еднотипно, а боят се ръководи от съдия, който преценява действията на състезателите и обявява резултата в срещата.
Относителната лекота на рапирата позволява на фехтовачите да използват много атакуващи и защитни действия, както и различни видове комбинации между тях.За владеенето на това оръжие не е необходима голяма сила, поради което изискванията за прилагането на атакуващите и защитните действия се постигат с лекота.Фехтовката с рапира се извършва във всички дистанции, като свободно се прилагат различни видове мушкания - с пренос, с превод, право мушкане, мушкания по различни сектори от поражаемото пространство на противника.Фехтовката на рапира е много разнообразна в технико-тактическо отношение, а лекотата на рапирата прави практикуването и от деца много достъпно.
Фехтовка с шпага:
Шпагата е спортно оръжие с тегло 750 грама и дължина 110 см.
Фехтовката с шпага се отличава в значителна степен от фехтовката с рапира и сабя със своята близост до условията на действителния дуелен бой.Разликата е в това (спрямо рапира и сабя), че при фехтовалния бой с шпага се разрешава да се мушка противника в която и да е част от тялото му-т.е. поражаемото пространство е цялото му тяло, а при едновременните мушкания се зачитат тушове и за двамата противници.Поражаемото пространство и близостта на въоръжената ръка до противниковия връх налага много внимателно да се прецизира дистанцията за водене на бой.Действията при фехтовката с шпага, поради нейната тежест, са много пестеливи и прецизни.Боевете на шпага изискват висока концентрация при избора на момент за действие, продължителна подготовка и икономичност на движенията.Боят на шпага можем да определим като дебнещ, изчаквателен, като често за нанасянето на един туш е необходимо много време.Тактиката при шпажния бой е търсене и подготовка на момент при който по най-краткия път се поразява противника в най-близката част от поражаемото му пространство.
Фехтовка със сабя:
Сабята е спортно оръжие с тегло 500 грама и дължина 105 см.
Поражаемото пространство при фехтовката със сабя се определя над хоризонталната линия намираща се през основата на бедрата (освен тила), т.е. от кръста нагоре.При сабята е позволено нанасянето на тушове с мушкане и сечащи удари по всички части на поражаемата повърхност на противника.Екипировката на сабльорите се състои от допълнително ламе и маншон за ръката.С тяхна помощ може да се отчитат реално нанесените в поражаемото пространство на противника тушове.Поражаемата повърхност, двата начина за нанасяне на тушове и тактическата правота в атакуващите действия, определят боя на сабя, като бой с висока резултатност в нападение.Лекотата на оръжието прави контратакуващите удари много успешни, а неудобството да се води защитна игра, поради вертикалните движения на оръжието-намаляващо бързината на ответа след защита, диктуват спазването на далечна дистанция и инициативност към атакуващите действия.Боят на сабя е изклкючително маневрен и динамичен, което налага и своите високи изисквания към физическата подготовка на сабльорите.
